DIRGE - Scarred Forever LP

(Anarcho Punk, England)

studio:
1.the right to refuse
2.bootiful
3.prostitute dressed in white
4.morality
5.bloodsports
live:
6.reality
7.blind
8.death the fact
9.symbol of war
10.death queue
11.scarred forever
12.walk tall

Download

FLUX OF PINK INDIANS - NEU SMELL - 1981

(Anarcho Punk, England)

Download

CHAOS U.K - TOTAL CHAOS (Singles) 1991

1. Selfish Few
2. Fashion Change
3. You'll Never Own Me
4. End Is Nigh
5. Victimised
6. Parental Love
7. Leech
8. Chaos
9. Mentally Insane
10. Urban Guerilla
11. Farmyard Boogie
12. Four Minute Warning
13. Kill Your Baby
14. Army
15. Victimised [Single Version]
16. No Security
17. What About a Future
18. Hypocrite
19. Senseless Conflict

download

BRD-POGO (V.A. Tape)

Download

Allgemeines Chaos Kommando - Demo 1990

A.C.K.

Stadt : Frankfurt
Jahr: 1990
Label: Selbstproduziert
Tracklist:
1.Die Welle
2.BGS/GSG (The Buttocks)
3.Kommode
4.A.C.K.
5.Endstationen
6.Mona
7.Vaterfrage
8.Dreckige Kinder
9.Wohnmobil nach Tschernobyl
10.Montag Abend
11.Looking for Danger
12.Das Ende

Download

FUCKIN' FACES - Bosnien - 1994 EP

Deutschpunk

1.Bosnien
2.Broken Dreams
3.Versteinerte Gesichter

link

SLIME - Alle Gegen Alle - 1983

Deutschpunk - BRD

01 Linke Spießer
02 Störtebecker
03 Untergang
04 Zu Kalt
05 Ihr Seid Schön
06 Religion
07 Nazis Raus
08 Sand Im Getriebe
09 Alle Gegen Alle
10 Die Letzten
11 Etikette Tötet
12 Ich Will Nicht Werden
13 Tod
14 Junge Junge
15 Guter Rat Ist Teuer

Download
password : flatulenzblog

Без господари

Ако си харесвал да ходиш на училище, ще обичаш и да ходиш на работа. Мъчителната и безмислена злоупотреба с властта, чрез която учители и директори са се разпореждали и са властвали над теб, както и заплахите и подигравките на съучениците ти, нe приключват със завършване на училището. Всички тези неща присъстват в света на възрастните. Ако си мислел, че преди ти е липсвала свобода, почакай да видиш как ще е, когато трябва да отговаряш пред началници, работодатели, бирници, хазяи, общинския съвет, съдилищата, полицията. Когато приключиш с училището, ти може да се отскубваш от властта на някои авторитети, но тогава попадаш под контрола на други, дори по деспотични власти. Харесва ли ти да те контролират други хора, които изобщо не се интересуват и не разбират твоите желания и нужди? Получаваш ли нещо като се подчиняваш на инструкциите на работодатели, на законите на държавни ръкводители, на хората, имащи власт над теб, която не им е отдадена доброволно? И как така те са получили всичката тази власт? Отговорът е – чрез йерархия. Йерархията е ценностна система, в която твоята стойност се измерва чрез броя на хората и нещата, които контролираш, и чрез това, колко добре се подчиняваш на тези над теб. Тежестта се упражнява от горе на долу по структурата на властта. Ти се страхуваш да не се подчиниш на тези над теб, защото те биха могли да те изправят срещу цялата мощ на всичко, намиращо се под техен контрол. Също така се страхуваш да се откажеш от правото на власт над тези под теб, защото те биха могли да се изкачат по стълбичката на йерархията и да се озоват над теб. В нашата йерархична система, ние сме толкова заети в опитите си да се предпазим един от друг, че никога не сме имали шанса да спрем и да се замислим, дали наистина това е най-добрия начин, по който обществото ни може да се организира. Ако можехме да се замислим за това, най-вероятно бихме се съгласили, че това не е така; за всички е ясно, че щастието идва от контролирането на собствените ни животи, а не от контрола върху живота на другите хора. Докато сме заети в надпреварата за контрол над другите, ние ще сме жертви на контрола въху нас самите. Дори тези, които се намират на върха се ръководят от тяхната позиция. Един грешен ход и те биха могли да завършат на дъното. Нашата йерархична система още от детство ни учи да приемаме властта на всяка авторитетна фигура, без значение дали това е в наш интерес или не. Ние се учим да скланяме глава инстинктивно, когато някой заяви, че е по-важен от нас. Йерархичните ценности за отговорни за расизма( “ белите са по-добри от черните”), сексизма( “ мъжете са по-добри от жените”), класизма( “богатите са по-добри от бедните”), и за хиляди други предрасъдъци, които са дълбоко вкоренени в нашето общество. Йерархията кара богатите да гледат на бедните така, сякаш те не са хора, а боклуци. Тя изправя работодателя срещу служителя, началника срещу работника, учителя срещу ученика, кара хората да се борят един срещу друг, а не да си помагат взаимно, кара ги да живеят в завист и страх един от друг, а не да използват съвместно уменията, идеите и способностите си за да се облагодетелстват взаимно. Йерархия е, когато си на работа и шефът ти те обижда или се възплозва сексуално, а ти не можеш да направиш нищо, също така, когато полицията злоупотреби с властта си над теб. Властта прави хората жестоки и безсърдечни, а подчинението ги прави страхливи и глупави. Йерархичните ценности са отговорни за унищожаването на нашата естествена околна среда и за експлоатацията на животните: водени от капиталистическия Запад, нашия вид на всяка цена търси контрол над всичко, до което може да се докопа. Йерархичните ценности са тези, които ни изпращат на война, да се бием за власт един над друг, изобретявайки все по-мощни и мощни оръжия, докато накрая целият свят започна да се люлее на ръба на ядрено унищожение. Но какво бихме могли да направим относно йерархията? Не е ли това начина, по който света винаги е работил? Има ли други начини, по които хората могат да си взаимодействат, други ценности, с които може да живеем?


Йерархия... и Анархия

Възкресяване на анархизма като личен подход към живота

Спрете да мислите за анархизма като за друг “световен ред” и друга социална система. В този този свят, изпълнен с власт и господство, е невъзможоно да си представим да живеем без каквито и да е власти, закони или правителства. Нищо чудно, че анархизма не се взема на сериозно: никой не може да си представи как би изглеждал, как би могъл да се постигне.

Вместо това, мислете за анархизма просто като личен подход към живота. Това не е трудно да си го представим. Как би изглеждал анархизма, представен по този начин? Той би бил решението да мислиш самостоятелно, а не да се носиш сляпо по течението. Той би бил отричането на йерархията, отказа да приемеш “отредената от бог” власт, на която и да е нация, закон, или друга сила. Той би бил отказа да приемеш, че някой притежва по-висок ранг и положение спрямо другите. Но най-вече, анархизмът би бил отказа да оставиш отговорността за теб самия в ръцете на някой друг: той би бил искането, всеки от нас да е способен да избере собствената си съдба.

Според това определение изглежда, че съществуват много анархисти, въпреки, че те самите не биха се определили като такива. Повечето хора искат правото да живеят, мислят и действат, както те намерят за добре. Почти всеки се чуства неприятно, когато се изправи срещу някоя власт, която му нарежда какво да прави.

Нали не желаеш да се оставиш в ръцете на правителствата, бюрокрацията, полицията, или някоя друга външна сила? Несъмнено не би ги остави да диктуват целия ти живот. Във всекидневния си живот ние всички сме анархисти. Ние прилагаме анархизма в действие всеки път, когато вземаме решения самостоятелно, когато поемаме отговорността за постъпките си, а не отстъпваме пред някоя по-висшестояща сила. Значи ако всички сме анархисти по рождение, защо винаги се стига до приемане на властта и господството на други върху нас? Не е ли по-добре да измислим начини да съществуваме съвместно с другите около нас, отколкото да сме зависими от външно установени правила? Помни, че системата, която другите приемат, е тази, под която ти трябва да живееш: ако искаш своята собствена свобода, не може да си безразличен към това, дали другите желаят да си върнат живота в свои ръце или не.

Нуждаем ли се от господари, които да ни комадват и контролират? Научени сме да вярваме, че без полиция бихме се избили помежду си, че без шефове, никаква работа няма да се свърши, че без правителства, цивилизацията би се разпаднала на парчета. Вярно ли е всичко това? Определено е вярно, че днес се върши по-малко работа, когато шефът не следи и наблядава внимателно, настъпва хаос, когато правителства падат, и понякога има случаи на насилие, когато полицията не е наоколо. Но това ли са наистина признаците, че обществото не може да се организира по друг начин? Не е ли възможно, работниците да не вършат нищо, когато не ги наблюдават, защото се чустват обидени от постоянните инспекции, инструктажи и унижения от техните началници? Може би ако работеха заедно за постигането на обща цел, а не да им се плаща за изпълняването на нареждания, те биха били много активни. Вярно е, че не всеки е готов или е способен на такова нещо днес; но нашият мързел е по-скоро условен, отколкото естествен и в друга среда ние може би ще открием, че не са ни нужни шефове за да си вършим работата. А що се отнася до полицията, която е необходима за поддържането на мира: няма да обсъждаме начините, чрез които “пазителя на реда” показва наяве най-жестоката страна на човешките същества и не добринася за мира. Насилието не се ограничава само до физически увреждания: всяко взаимоотношение, което е основано чрез използването на сила, такова като например между полицията и цивилните, е насилствено взаимоотношение. Когато някой те кара да действаш насила, ти се научаваш да отвръщаш със сила. Когато стандартните форми на човешки взаимодействия се въртят около йерархична власт, когато човешките взаимоотношения толкова често се свеждат до даване и получаване на заповеди( на работа, в училище, в семейството, в съдилищата...), как бихме очаквали да няма насилие в нашата система? Хората са свикнали да използват сила един срещу друг в тяхното ежедневие. Може би ако бяхме свикнали да се отнасяме един към друг като равни, да създадем взаимоотношения, базирани на еднаквата загриженост за нуждите на всеки един, нямаше толкова много хора да прибягват до употребата на физическа сила. А относно правителствения контрол? Нашето общество би ли се разпаднало без него? Със сигурност нещата биха били коренно различни без правителствата: но това непременно ли трябва да е лошо нещо? Нашето модерно общество наистина ли е най-доброто от всички възможни, в които може да живеем? Заслужава ли си да допускаме владетели и господари да имат толкова голям контрол над нашия живот? Освен това, не можем да твърдим, че се нуждаем от правителствен контрол за да избегнем масови кръвопролития, защото точно правителствата са тези, които са извършили най-големите кланета във войни, холокасти, поробване и заличаване на цели народи и култури. А може би, когато правителствата рухват, много хора загупват живота си в резултат от последвалите битки и хаос. Но тези битки почти винаги са между други жадни за власт йерархични групи. Ако напълно сме отхвърлили йерархията и откажем да обслужваме силите над нас, не би имало огромни по мащаб войни и унищожения. Всеки от нас трябва да поеме отговорност, колективно да откажем да обслужваме интересите на тези над нас и да започнем да се грижим за себе си и човечеството като цяло. Тогава надали бихме видяли още една световна война.

Разбира се, дори и да е възможен свят без каквато и да е йерархия, ние не трябва да си правим илюзии, че някой от нас ще доживее да го види. Това дори не трябва да ни е грижа: глупаво е да нареждаш живота си около нещо, което никога няма да изпиташ. По-скоро, ние трябва да разпознаем моделите на господство и подчинение в нашия живот и да използваме всичко от себе си, за да се освободим от тях. Трябва да приложим в действие анархистичния идеал (без господари, без роби) в нашето ежедневие. Всеки път, когато някой от нас откаже да приеме авторитета на властта, всеки път, когато някой от нас е способен за момент да се отскубне от системата на господство( било то като се размине безнаказано за извършването на нещо забранено от учители, шефове ..., или когато се отнася към член от различен социален слой като към еднакъв, и т.н.), това е индивидуална победа и същевременно удар срещу йерархията.

Все още ли вярваш, че не може да съществува нейерархично общество? Човешката история изобилства с множество примери: бушмените от пустинята Калахари все още живеят без каквато и де е власт. Те работят заедно, без да се насилват и командват един друг, като приемат свободата и независимостта на всеки. Без съмнение нашето войнствено общесто допринася в пълна степен за тяхното унищожение. Но не може да се каже, че не би могло да съществува общество, характеризиращо се с политическо и социално равенство, което да е крайно враждебно и добре защитено срещу нахлуване и посегателство от външна сила! Уилям Бъроу пише за анархистично пиратско укрепление, съществувало преди сто и повече години, което е било точно такова.

Ако се нуждаете от по-близак пример до вашето ежедневие, спомнете си последния път, когато сте се събирали с приятели в петък вечер. Някой от вас е донесъл храна, друг е допринесал за забавлението, трети е осигурил други неща, но никой не е държал сметка за това, кой какво притежава и какво е дал. Правили сте нещата като група и взаимно сте се наслаждавали; никой не е бил принуждаван да прави нещо, както и никой не е заемал ролята на шеф. Ние постоянно имаме такива некапиталистически, ненасилствени, нейерархични моменти в нашия живот. Точно това са моментите, когато най-много се наслаждаваме на компанията на другите, но все пак не ни е хрумвало да изискваме, общество ни да работи по същия начин, както нашите приятелски и любовни взаимоотношения. Със сигурност, това е възвишена цел, която бихме желали- но нека се усмелим да достигнем високите цели, нека не се задоволяваме с нещо, което е по-малко от най-доброто в нашия живот! Всеки от нас получва само някоко години, за да се наслаждава на живота на тази планета; нека се опитаме да работим съвместно за постигането на нашите цели, а не да се избиваме един друг за нищожни награди като социално положение и власт.

“ Анархизмът” е революционната идея, според която никой няма повече право от теб, за да реши какъв да бъде живота ти.
- Това означава да се опиташ, да измислиш как да работиш заедно с други за да посрещнете индивидуалните нужди на всеки, как да работиш с всеки един, а не да работиш “за” или против някой. А когато това е невъзможно, означава да предпочетеш борбата срещу подчинението и властта.

- Това означава да не поставяш никакви системи или идеологии пред хората, за които те са предназначени да служат, да не цениш нищо теоретично повече от реалните неща в този свят. Означава да си верен на човешките същества( животни и т.н.), да се бориш за себе се и за всеки друг, не без “отговорност”, не за “каузи” или за неясни идеи.

- Това означава да не оставяш отговорността за твоето щастие в чужди ръце, било то на родители, любими, работодатели, или на обществото като цяло. Означава да се впуснеш в преследване на смисъла и удоволствието в твоя живот.

Към какво друго да се стремим, ако не към щастие? Ако нещо не е ценно поради факта, че го намираме за смислено и весело, какво тогава би могло да го прави важно? Как могат абстракции като “задължение”, “ред”, или “приличност” да са по важни от истинските нужди на хората? Трябва ли да се подчиняваме и да служим на работодатели, родители, държава, бог, капитализъм, морални закони като пренебрегваме себе си и се постваяме на заден план? Кой ни е научил, че нещата “трябва” да са така?

SHITLICKERS - Interview

Lasse, THE SHITLICKERS, is interviewed by Christ, Driller Killer.

OK, let's take it from the beginning. When and where did The Shitlickers start? Did you sound much different then? What other bands did you play in?

- Me (bass) and Jimmy (guitar) started The Shitlickers/Skitslickers in Gothenburg, Sweden, in the beginning of 1981. Gutte played drums and on vocals Jimmy's girlfriend. At this time I worked as a roadie for UK punkbands, and made us a support band to The Exploited. We played some kind of rock 'n' roll-punk and it sounded terrible. This was the only gig we did with this line-up. We started a new band with me on vocals, Jimmy on guitar, Gutte on drums and Sixten (GBG-Punx, Anticimex...) on bass, and with another musical direction. In lack of another band name, we kept The Shitlickers. We wrote new, fast, short songs with heavy riffs and lyrics with violent content. We did one gig with this line-up before Jonsson took over the bass (at this time Jonsson also played bass with Anticimex), and Bob Stacy, a security guard at the nightclub Roxy, took over the drums, and the real Shitlickers was born. Other bands? I played bass with GBG-Punx (-82) and drums with Troublemakers (-83).

When did you first hear raw punk? Did you ever called your music raw punk? Did you talk about "D-Beat" at this time? Shitlickers were very early with that kind of brutal music, where did that inspiration come from? If there is any other swedish band around this time that could compare to your brutality it is Anticimex. Jonsson played in both bands, do you think that this had any affect?

- In the winter of 1981, we and a couple of other bands (Anticimex, Asta Kask...) played at Rockers Club. That gig became the start of Swedish hardcore punk. We called the music hardcore punk, raw punk, trash punk etc. Discharge inspired, but we wanted to find our own style. Me and Jimmy wrote the songs, but Jonsson always delivers, both as a person and as a musician. We had no Swedish references at all. Our influences came from the UK, which was easy to get to by ferry from Gothenburg. I listened, and still do, to 4-Skins and Cockney Rejects, even if they played another kind of music than we did.


If I understand it correctly, you recorded the first album during the spring of 1982. In which studio? The sound is incredibly brutal, and few band has managed to surpass it. Tell me some anectodes from the recording. You recorded the second album during the summer of 1982. Where? Was this unreleased until Distortion released it?

- Yes, we recorded the first album THE SHITLICKERS in the spring of 1982 at Studio Lane, Gothenburg. People think that we broke into the studio in the middle of the night, recorded on stolen instruments and skipped as fast as we came. It's a myth. We took the recording most seriously. We knew that we had to find a sound that would differ us from other bands. E.g we put the guitar amplifier in a closet and made a hole in the membrane with a syringe needle which gave us our specific guitar sound, and we added 4-5 identical guitars on each song to get a fat sound (as Pistols did). The same thinking applied on the other instruments; a lot of reverb on the drums, high middle register on the bass for distinctive sound etc. We experimented. The mistake many bands do, who play in genres where there are few opportunities to separate one band from another, is that they don't spend time on their wall of sound, which makes everyone sound the same and very few sound unique. The second album THE SHITLICKERS II was recorded during the fall of 1982 (in the same studio). We wanted the music to take a new direction with a darker sound and longer songs, but the compositions were too poor and we where in a lousy condition. The thrill was gone and we knew that this was the beginning of the end. The dissatisfaction with the album made us unwilling to release it until 15 years later.

The first album was released with two different covers; 1. GBG 1982 with the knife in the stomach and 2. the sketched Cracked Cop Skulls for the foreign market. Did Malign Massacre print both with a total edition of 300 copies? Why two different covers? Do you know how many different prints there are? The split EP with Anticimex is a bootleg, isn't it? Do you know who released it? Have you given approval of more prints of the first album, besides the original (and by that I don..t mean the Distortion-print with Silence, I presume that was approved by you)?

- There is only one vinyl version of the first album; knife in the stomach on the front and a photo of the band on the back, white label, 300 copies, own release. All other releases (Bullshit Records, Malign Massacre, sketched cover, split with Anticimex etc) are bootlegs, not approved by us. The interest for the album was immediately big in Sweden and abroad. Record companies in UK wanted to sign us. So the information spread fast world wide, even back then. Jimmy has a couple of the original album left, I lost my only copy in a separation. I do have a live recording that will not be released due to bad quality, that embodies some other songs not released on the first two albums.


The Shitlickers is one of the most mythical bands from this era. Why is it so, do you think? I have never seen any interviews with the band, and the rumour says that your live performances were extraordinary, with a brutal singer in front. Could this have something to do with the fact that you were around for such a short period, released an album, did a couple of gigs and then disappeared?

- Many reasons; we were one of the first bands in the world in that genre, we did a record with a personal, specific and identifiable sound, and with strong songs people remembered, our violent gigs, that we existed during a short period (1981-1982), that we left the punk community (at least me and Jimmy, who disappeared into the biker world). We haven't given any interviews, protected the trademark and don't participate on any compilations with other artists. The band members were also colourful characters. The fact that we in the Shitlickers-sphere were oldest among the hardcore punks also mattered. The young ones looked up to us and we didn't have to care about what other people think and thought. E.g. Jonsson and I often listened to 50's rock like Elvis, Dion and Sedaka, so the young punks must have been quite confused. Sure, we could be a mean bunch, but we took the band, the music, the rehersals, gigs, the recordings, the covers etc in real earnest. The music came first, everything else was of secondary importance. And we knew what we were doing. We knew that a band, no matter which genre, must have a) good songs, b) a personal sound and c) an aggressive marketing.


Your lyrics stands in a class for themself. Who wrote them and from where came the inspiration? Did you ever see yourself as a political band? War lyrics amongst raw punkbands are not unusual, and I suppose you've got some inspiration from Discharge?!

- Discharge wrote lyrics against war, we wrote lyrics that advocated change through violence. To repeat the lyrics in every verse was a deliberate choice. If you could say what you want in one sentence, there's no point adding more lyrics. We weren't a political or a non-political band, we were The Shitlickers, and we had a whole lot of different opinions depending on who you spoke to. We saw ourself as an original punkband, which means that we were against whatever you were for, and we were for whatever you were against. As long as there was a conflict, I was happy. This also applied against other punkrockers. I despised the predictable. The politically correct. Some punkrockers wanted to change the world by throwing stones against porno theaters. Bob and I, who hanged at Roxy with strippers and people in the porno business, didn't understand what they were doing.

Was there a lot of violence in the hardcore scene? If so, who were the enemies? Rockers? Nazi-skins? Was there a lot of drugs circulating?

- Unfortunately, there were a lot of drugs in the scene. Like in the society today. And we had some problems in the band. When it comes to violence, there wasn't much difference on stage or off stage. I was always in a fight, due to my short temper and partly because no one stopped me. It was like in A Clockwork Orange. When you're a teenager, you want to test limits, and you do so until somebody you respect says stop. You looked up to bikers, and there was never any trouble, on the contrary, they stood up for the punks, and they often visited the gigs, and some of the older punk bands played at biker and rocker places. It was a big difference between Gothenburg and the rest of Sweden. When we started, Jimmy shared an apartment with one of the skins, and we had some parties with them. We had different values, so it was natural that we started to hang with the, at the time, small crowd of hardcore punks instead, which just a half year later had become a whole movement.

Can you tell me about the punk scene in the beginning of the 80's? It seems like it wasn't the same dividing of genres then? How much did Haga (district in Gothenburg) mean for the punk scene? Why do you think Gothenburg was so early with so brutal bands? What bands do you think meant most for the new raw punk scene in Sweden?

- We, who were involved in the punk scene in the beginning of the 80's, experienced presumably what the punks experienced in -77; something is happening here that no one has experienced before. Something new. Haga became the centre of the new music, so it had an enormous importance. And almost everything was in the same block; our rehearsal room, Sprangkullen, Roxy... Haga was just like Christiania in Copenhagen, Denmark, a sanctuary with its own rules. And there were a lot of opportunities for live performances in and around Gothenburg. You started a coverband just for one night, and played songs of old punkbands from Gothenburg, like Goteborg Sound, Perverts and The Leather Nun. Let us not forget that it was people from these bands - like Lob, Blomgren, Freddie Wadling and Jonas A - who supported the raw punks, so they meant a great deal, not in a musical sense, but in other ways, also for the new scene. I believe that Shitlickers was the most important band for the genre in the beginning. We set the bar for recordings, live performances and organization. It was e.g. Sixten and I who arranged the first raw punk festivals at Sprangkullen. Anticimex became the most important band for the survival of the growing genre.

If you want to document the beginning of the Swedish raw punk scene, what bands do you not wanna forget? Do you think that Egg Tapes and Really Fast meant much?

- Egg Tapes didn't exist during our time, I don't know what Really Fast is. Anticimex was our friends, but our musical competitors. We were older and had bigger jaws, and we made sure always to play before them in the playing list, 'cause when we were finished, the audience had got so much beatings that they had gone home.

Have you ever after you quit in 1982 talked about a reunion? Opinions about bands that reunite? Why did you quit? How does it feel to get responses from all over the world because of something you did so many years ago? 25 years too late, or what? :-)

- Sure, it's great when kids of today credit what you did. But it's a long time ago now. We quit because we didn't have much more to give, and we have never discussed a reunion live. But I don't have problems with bands that reunite. If the money is right.

+HISTORY(BY DISTORTION RECORDS-SWEDEN):
1981
* Formed in Gothenburg, Sweden.
* Played their first gig with The Exploited.

1982 (spring)
* Recorded their album -"WARSYSTEM".

1982 (summer)
* Recorded their album - "SILENCE".
* Toured in Europe.

1982 (fall)
* Recorded - "THE LIVE ALBUM" (unreleased).
* The band split.

1996
* The Shitlickers signs Dolores records.

1997 (spring)
* "THE COMPILATION CD" releases.
* "THE PICTURE DISC" releases
.
1998 (spring)
* A new album releases.


THE SHITLICKERS WAS:
Lasse - Vocals
Bob - Drums
Jonsson - Bass
Jimmy - Guitar

SHITLICKERS - Silence - 1982

Download

SHITLICKERS - Cracked Cop Skulls - 1982

Download

CONFRONT- Destiny - 1994

hardcore/punk from Bulgaria


Download

AMEBIX - LIVE BIRMINGHAM 1987

DOWNLOAD




Amebix, една от най-култовите ъндърграунд банди, появявали се някога, се събират през лятото на 1978. В началото бандата се нарича просто Band With No Name (бандата без име), групата от мръсни, окъсани, бедни пънкари записват демо с шест трашарски песни и успяват да продадат едва четири копия от него. След като сменят името на Amebix, те издават една от песните от това демо, наречена "University Challenged" за първото издание на легендарната серия компилации "Bullshit Detector" на Crass Records.

Животът е хаос от началото до края на Amebix, защото те наистина живеят по начина на живот, който представят в своите текстове и образи. Китаристът Стиг е написал на обложката на издаденият след разпадането на бандата албум от студийни и концертни записи "The Power Remains", че "никой от нас не се вписа в обществото през всичките години, когато бяхме заедно." Те живеят в скуоти (изоставени сгради) и други ненадеждни подслони, хранят се от кофите за боклук, опитват се да оцеляват по всякакъв възможен начин, учудващо е, че бандата съумява да си намери апаратура и да репетира почти редовно в продължение на цели 9 години. Въпреки всичките проблеми и бъркотии, бандата е забележително плодотворна, записват достатъчно материал (както и много буутлези и издания след разпадането на групата) за седем албума, две 7" издания, две песни в компилации, както и демо на Band With No Name.

През 1983 съставът леко се променя. Скоро след издаването на компилацията "Bullshit Detector" в бандата се появява Мартин, който запълва празното място на барабаните. Мартин е взет в групата, защото предлага на момчетата от Amebix да отидат да живеят с него в голяма къща в Дартмур. За съжаление собствениците на къщата (родителите на Мартин, които се завръщат от Лондон) не са предупредени, че Мартин е довел цяла пънк група в техния дом. След като се завръщат у дома, ужасените родители изритват Amebix на улицата и изпращат Мартин в изправително заведение.

Баронът и Стиг, ядрото на бандата, викат техния приятел Норман, за да добави синтезатор към музиката на бандата и се местят в Бристол през 1981. През 1983 намират стабилен барабанист, наречен Вирус (Virus), който преди това свири в Disorder. През 1983 те издават два 7” сингъла - "Who's the Enemy" и "Winter", както и първата дългосвиреща плоча на бандата, "No Sanctuary" за Spiderleg Records. Норман свири на синтезатора в двете 7" издания, но не и в албума. След кратко турне бандата се завръща в Англия и през 1984 се включва Джордж на синтезатора. Джордж попълва позицията на кийбордист на предстоящото им кратко турне, където още преди да се завърнат изритват Virus от бандата.

Състав от 1985:

Баронът (The Baron) – Бас и вокали
Стиг (Stig) - Китара
Паякът (Spider) - Барабани
Джордж (George) - Синтезатор

През 1985 зад барабаните застава Паякът (Spider). След спорове със Spiderleg, бандата получава оферта от Джело Биафра (Dead Kennedys) да запише за неговия лейбъл Alternative Tentacles. "Arise" излиза в Щатите за Alternative Tentacles през 1985. Alternative Tentacles не успява да се сработи с бандата, за това те се отказват от тях след издаването на "Arise!". През 1987 издават шедьовъра "Monolith", само месеци преди бандата да се разпадне. Amebix се разделят в края на 1987. Spider, Джордж и Стиг формират бандата Zygote. Spider свири и в банда, наречена Muckspreader, а Барона се усамотява на малък остров до Шотландия (Isle Of Sky), където кове мечове!

Състав от 1987:


Баронът (The Baron) – Бас и вокали
Стиг (Stig) - Китара
Паякът (Spider) - Барабани
А. Дроид (A. Droid) - Кийборди

По време и след разпадането на Amebix се появяват много буутлег и ретроспективни записи. Всички официални и неофициални издания издания на групата са непопулярни сред мейнстрийм културата, но Amebix си извоюват култов статус сред хардкор, кръст пънк и метъл ъндърграунд сцените. Смятани за основополовници на жанрове като кръст пънка и траш метъла, както и на по-модерни стилове като слъдж. Групи като Sepultura, Neurosis, Deviated Instinct правят кавъри, за да покажат своето уважение към господарите на мрачния метъл, пънк-рок скуотър лайфстайл и политическа ярост.

Amebix 2008

През 2008, след повече от 20 години, Amebix се събират отново, за да запиват стари песно в нов вариант и направят турне в подкрепа на своето DVD, озаглавено “Risen”. Стиг и Барона се събират да свирят заедно за пръв път след 22 години, но Spider е получил увреждане на слуха и не е в състояние да свири повече, за това зад барабаните застава Рой Майорга (Nausea, Sepultura, Stone Sour, Soulfly). И през 2009 те тръгват отново на турне, с Рой Майорга на барабаните.

Интервю с Барона, от филма „The Day The Country Died”

www.amebix.net
http://www.toxicwastebelfast.co.uk/Amebix.html


Историята разказана от Барона

Аз бях там от началото до края, заедно с моя брат Стиг, период на приключения, веселба, изпитания на живота, които продължиха близо 10 години, заведоха ни почти навсякъде в Европа, донесоха ни добри приятели и опасни врагове и няколко записа, чрез които да си спомняме.

Започнахме по времето, когато бях ученик в Девън. Добър приятел на име Анди Били Джъг свиреше на барабани, а Клив на бас, репетирахме в стари сгради в селото, не успяхме да се научим да си настройваме инструментите и се наричахме THE BAND WITH NO NAME. Стиг работеше в Джърси и се върна с китара, на която започна да се учи да свири. Свирили сме във всяка малка зала в района Тоусток, забавлявайки се сред хвърлени бирени кутии и псувни, беше 1978 и всеки можеше да свири в бандата!
Записахме демо касета от 6 песни, записана в моята спалня и продадохме 4 копия, всичките на приятели от училище. Аз имах временна работа като колумнист за местен вестник и пишех ревюта на всички банди от региона. След това дадохме нашата демо касета на CRASS, когато те свириха в Плимут, една от песните „University Challenged” след това се появи в първото издание на компилацията „Bullshit Detector” и ни изстреля в света на британската пийс-пънк сцена.

Тъмната страна на бандата не се появи докато не срещнахме Мартин, почти 2 метра висок и приличащ на Сид Вишъс, чийто родители имаха голямо имение в покрайнините на Дартмур. Те бяха заминали да живеят в Лондон и си нямаха никаква представа, че къщата им е окупирана от утайки на обществото с гребени. Ние купонясвахме и свирихме музика по цяла нощ и спахме през деня, имахме упадъчен начин на живот, който започна да се проявява в нашите текстове и стил музика. Мартин стана новият барабанист, аз бях на баса и пеех, а бандата се наричаше Amebix.

Мартин беше отведен в Лондон от своите родители, той страдаше от нервно разстройство и му беше поставена диагноза параноичен шизофреник, той и до днес е на силни лекарства. Виждали сме се на няколко пъти в предходни години, нежна душа в гигантско тяло, наказан заради своята чувствителност.

След Мартин взехме Норман да свири на синтезатор и се преместихме в Бристол, с надеждата да намерим нещо добро за нас, но много бързо попаднахме в пълна мизерия и бедност. В първият скуот, където отидохме да живеем продадохме всички врати, за да купим лепило. Живяхме близо и заедно с хората от Disorder по това време, и в продължение на 4 години се местихме от една руина в друга, без санитарни възли, слабо електричество, кражба на храна от магазините.

Загубихме приятели, заради хероин и алкохол, ние също попаднахме в капана на наркотиците, начин да се превъзмогне тежкия живот по улиците. Никога не продадохме китарите, взехме Virus от Disorder за барабанист, той стана солидна част от бандата за записите на първите ни два сингъла „Who's the Enemy” и „Winter”, както и албума „No Sanctuary”. Всички тези неща бяха издадени от Spiderleg Records, лейбъл движен от Flux of Pink Indians. Запознахме се с Джело Биафра по време на записите на „No Sanctuary” в Southern Studios в Лондон. Той хареса това, което правехме, подари ни копие на Generic Flipper и поиска да поддържаме контакти в бъдеще.

С нашият дебютен албум „Arise!”, Amebix стана първата британска банда, подписала за Alternative Tentacles. Спомням си, че имаше противоречия за издаването на плочата ни, главно заради нашия стил. По това време просто нямаше друга банда, която да свири тежка музика с пънк философия. Ние бяхме сравнявани с Black Sabbath, въпреки че музиката ни беше съвсем различна, по-скоро звучахме като Motorhead, но с тежки бас рифове. Концертите бяха невероятни, хората просто не знаеха какво се случва, бяхме напрегнати, адски тежки, и много силни!

Забавно е да гледаме назад и да видим колко много хора харесват тези мелодии и наследството, което все още носим, много от него с грубовата и упадъчна природа, но да бъдем огнище на толкова страсти е привилегия, която никой от нас няма да забрави. Ние живеехме тежко, репетирахме здраво, и живеехме живота.

Ние не издадохме друга плоча чак до 1987, когато излезе „Monolith”, последното издание на Amebix, а последното ни шоу беше в Сараево, точно преди да започне бруталната война, която раздели Югославия. Amebix направи още една демо касета след това, все още неиздавана. Решихме да се разделим, защото ни беше минало времето, изсвирихме всичко, което сме искали и можахме, и основно свършихме това, за което се появихме. Amebix стои за себе си, вехти и прмитивни в някои аспекти, но много важна глава от нашите животи.


Ⓐ No Gods No Masters

Totalitär - Snabb Livsglädje (demo) 1986

Download

TOTALITAR FORMED AT HUDIKSVALL/SWEDEN IN 1985 AND OF COURSE IS ONE OF THE BEST SCANDI D-BEAT CRUST PUNK BANDS, THESE SONGS RECORDED IN 1986 FOR A DEMO TAPE AND LATER IN 1991 FINN RECS RELEASE THIS EP,TOTALITAR IS STILL AN ACTIVE BAND,SEARCH FOR THEIR NEW RELEASE"VI AR ELITEN"
,ALSO THEIR SINGER POFFEN DOING THE VOCALS IN THE NEW KRIGSHOT RELEASE.

DEZERTER - Underground Out Of Poland - 1987

hardcore/punk from Poland

Download

Ratos de Porao - Crucificados Pelo Sistema 1984

TrackList:

1. Morrer (Dying)
2. Caos (Chaos)
3. Guerra desumana (Inhuman War)
4. Agressão/repressão (Aggression/Repression)
5. Obrigando a obedecer (Forcing to Obey)
6. Asas da vingança (Wings of Revenge)
7. Que vergonha (What a Shame)
8. Poluição atômica (Atomic pollution)
9. Pobreza (Poverty)
10. FMI (International Monetary Fund)
11. Só pensa em matar (Only intends to kill)
12. Sistema de protesto (System of protest)
13. Não me importo (I don't Care)
14. Periferia (Shantytown)
15. Crucificados pelo sistema (Crucified by the System)
16. Corrupção (Corruption)

Hardcore\Punk from Brasilia

Download

CONFLICT - The Ungovernable Force 1986

Conflict-The Ungovernable Force:

1. You Cannot Win
2. The Ungovernable Farce
3. A Piss In The Ocean
4. C.R.A.S.S.
5. Custom Rock
6. 1986, The Battle Continues
7. Mental Mania
8. The Ungovernable Force
9. They Said That
10. Force Or Service
11. The Arrest
12. Statement
13. The Day Before
14. This Is The A.L.F.
15. To Be Continued...

Download

Conflict are an English anarcho-punk band originally based around Eltham in South London. Formed in 1981, the band's original line up consisted of: Colin Jerwood (vocals), Francisco 'Paco' Carreno (drums), Big John (bass), Steve (guitars), Pauline (vocals), Paul aka 'Nihilistic Nobody' (visuals)The band have always been outspoken regarding issues such as anarchism, animal rights, the anti-war movement and in their support for the organisation Class War, and a number of their gigs during the 1980s were followed by riots and disturbances. The Mortarhate logo has often been mistakenly interpreted as a reference to the initials CND (Campaign for Nuclear Disarmament)[citation needed]; however, the band's drummer, Paco, states that it is a nihilist symbol.[citation needed] It incorporates two 'A's for anarchy and autonomy, and an 'N' for nihilism. The logo originally appeared in 1980 as a graffiti stencil, designed by Toxic Graffity (sic) fanzine editor Mike Diboll and a former member of The Heretics whom he had previously interviewed in the fanzine. It later appeared in "Thanatos", a small circulation pamphlet also produced by Diboll.

G.I.S.M. - Detestation

DOWNLOAD

G.I.S.M. - абривиатурата от четири букви, разтреперваща по-старите поколения японски пънкари и караща ги да се надсмиват на съвременните западни кръстита. Доста непосредствени и шокиращи, те все пак са били пионери и в голяма степен са повлияли на много от нас.Музиката им била наричана noise performance hardcore, а също и пънк-метъл. Както и да е, тяхната дейност е носила политически, или даже интелектуален, но в същото време и примитивен и спонтанен характер. Заглушени перкусии, пронизващи китари и врязващите се в мозъка вопли на вокалиста Сакеви (Sakevi), доста бързо създали на G.I.S.M. репутация както в Япония, така и зад пределите и.

Лозунгът “Анархия и Насилие” (в противоположност на “Анархия и Мир”, провъзгласен от Crass) доста точно предавал всичко което е G.I.S.M., тъй като Сакеви бил твърдо убеден, че революционният път към анархията и свободата е възможен само чрез крайни зверства и ужаси. Само когато човек е наплашен до смърт и изпитва страх за живота си, едва тогава той е свободен от всички ограничения на разума.

Като цяло, G.I.S.M. е тъждествен на Шигехиса Йокояма (Shigehisa Yokoyama), по-известен като Сакеви, нервният психар и застрашителен вокалист, до известна степен станал търговска марка на групата. Сакеви, е несъмнено умен човек, високообразована и интелектуално развита личност, но по всяка вероятност страдащ от параноя. Завършил Токийския университет, няколко пъти е лежал за нападения и причинени от него разрушения. Лошата репутация си е заработил заради нападение над няколко офисни работници в токийското метро, а също и за побой над няколко рок-звезди.

Четирите заглавни букви, които е избрал за име на групата означвали много неща в зависимост от безумните му видения. Но и останалите членове на бандата не били случайни сесийни музиканти. Просто е трудно да изпъкнеш, когато с теб в една група свири човек с такава неизмерима харизма и с толкова хипнотизиращо настроение, каквото притежавал Сакеви.

Ренди (Randy Uchida) отговарял за китарното стържене.. и в крайна сметка кой не би познал класическия риф от "Endless Blockades For The Pussyfooter"? Кенън (Kannon) година след година удрял на баса, докато в това време на ударните бил Хирошима (Hiroshima), но през 90-те да блъска на барабаните дошъл наследника му с името Железния юмрук (Ironfist).
Повече или по-малко групата е била активна през цялото време от 1981 изигравайки грандиозния си финал чак през 2002. Но тези две десетилетия ни донесоха само три официални албума и няколко участия в компилации, макар и активните буутелегъри пуснаха множество документални свидетелства на живите им изпълнения, всичките с лошо качество. Съществуват няколко записа на живо на групата с великолепно качество, направени в най-добрите им години и включващи също и някои неиздавани песни, но за щастие те не са попаднали в мръсните ръце на буутлегърите, все пак никой освен Сакеви няма право да се разпорежда с каквито и да било записи на G.I.S.M.

За жалост, G.I.S.M. достигат върха си към средата на 80-те. Тогава те правели много концерти, също и в големи зали, където те успявали да създават наистина кошмарна сцена с взривове, стена от шум и слайдове. Заплахата от насилие била реална. С помощта на някакви свръхестествени подходи групата успявала да оплете публиката в плътна паяжина от страх и ужас. Атмосферата на концертите на G.I.S.M. била такава, че на непълнолетните просто не им било мястото там. Всъщност, тя наплашила много японски пънкари до таква степен, че те завинаги напускали сцената, а което е още по-добре, страхували се от Сакеви до края на своя жалък живот. Просто си представете, неголяма концертна зала, вратите, на която Сакеви надеждно заключвал отвън, за да не може никой да излезе, и този прекалено неистов вокалист с горелка или резачка прближаващ се към тълпата от пънкари буквално насрани от страх…
Създадените от Сакеви илюстрации към записите на G.I.S.M. те карат да се разтрепериш. Изглежда, че му харесват мрачните картини, болезнените образи на насилие и войни,съединени със странни неземни леви политически убеждения. В ранните години стилът им напомнял колажи, използани например от Crass, но скоро за него станали характерни по-изтънчените работи, истински произведения на изкуството, подобни на които можем да видим дори сега върху обложките на много индъстриъл албуми. Най-късните му произведения гениално обединяват в себе си използването на компютърни програми със странните образи на ранния колажен стил. Едновеременно със записите Сакеви сътрудничил със списанието P.O.W., което по-късно започнал да издава сам. Отначало това било пънк зин “Punk On Wave”, но с времето то се потопило в безумния свят на Сакеви и името станало "Performance Of War". Той запознавал читателите с японските антиимпериалистически настроения, превеждайки интервюта с хора, осъдени за тероризъм. Едновременно с материала, посветен на пациент на психиатрическа болница, в него се публикувала инструкция за това как да се убие човек, а също и осветявало и други теми. Оригиналните издания на P.O.W. сега са трудни за намиране и са много скъпи, което също е характерно и за другата продукция на G.I.S.M. Например през 1986 Сакеви основал лейбъла “Beast Arts”, който по-късно започнал да се занимава с мениджмънта на G.I.S.M.и с издаването на албумите им. Всъщност Сакеви донесъл много елементи от индъстриъл сцената във изпълненията на живо и музиката на G.I.S.M. От началото на 80-те той се влиял от групи като S.P.K., Psychic TV и японската група Hijoukaidan. Стигнало се до това, че през 1984 Сакеви пял във лонгплея "Viva angel" (Alchemy Records) на Hijoukaidan, а по-късно участвал в студийния проект "Mammalia" съвместно с Jojo от Hijoukaidan, което също завършило със запписа на винил през 1987 (Radio Tanpa). Направил също и солово изпълнение в компилацията "Alchemy Noise Omnibus" от 1985 година. Тези проекти са били може би една от причините G.I.S.M. да не се забелязват толкова в края на 80-те и началото на 90-те. Другите членове на групата също участвали в странични проекти, свирещи всичко наред от метъл до пънк-рок. Например легенарната метъл банда Sabbrabells споделяла китариста си с G.I.S.M., защото Ренди бил зает с нещо друго. G.I.S.M. се събирали само няколко пъти в годината, за да направи концерт основно в областта на Токио. Около 1993-1994 те направили няколко големи турнета, записани на видео под названието “Subj And Egos Chopped”. В средата на 90-te Beast Arts продвеждал всеки август гигантски акции на Blast Core Detonator в Токио.

Kaто изключим всичките моменти на затишие, те оставали невидимата скрита сила на японската ъндърграунд сцена. Слуховете за нов албум започнали още през 90-те,но едва през 1999 третия и последен албум бил най-накрая заяписан, а релийса се състоял след почти 3 години!
Кой знае, може би Сакеви е имал други планове, но сега е бил принуде да си даде отпуска, тъй като единствения китарист и автор на песните на G.I.S.M., Ренди Учида, тргагично починал от рак през пролетта на 2001. Всичките три прощални концертта на G.I.S.M. се състояли след година в течение на една нощ и един ден в околностите на Токио.

Почивайте в мир Ренди и G.I.S.M.

(from diy.aresistance.net

ASOCIAL - Demo + 2 EP's + Compil. Tracks

ASOCIAL : DEMO 1980 + DET BITTRA SLUTET EP 1984 + RELIGION SUCKS EP 1986 + COMPIL. TRACKS
( Hardcore / Sweden )



DEMO 1980:
1.Forbud
2.Angest
3.Dom har sa fel
4.Ingen framtid
5.Kampa mot overmakten
6.Meningslost liv
7.Unknown song
8.Logner
9.Nedrusta
10.Regler
11.Kaos och slakt
12.Snutar
13.Vi behover inte er
14.Regeringen acklar mig

DET BITTRA SLUTET EP:
15. Revolt
16. Organiserat bedrägeri
17. Frige alla fangar
18. Jag hatar dom
19. Blodet flödar
20. Det bittra slutet
RELIGION SUCKS EP:
21. How long
22. Svart system
23. Fascist state - Religion sucks
24. Kriget
25. In my eyes
COMPIL. TRACKS:
26.Atomkraft nej tack
27.Sjukt samhalle 2 - Varan drom och varan mardrom
28.Du kommer att sprangas
29.Krig eller skiljedom
30.Rustning ar mord + Frihet

Download Link

ANARCHO PUNK V/A VOL. 1 - ANTI WAR

One nice compilation with UK anarcho/punk bands that you need to have!

Една добра компилация с английски анархо-пънк банди които трябва да чуеш!

Playlist:

опис:

1-Dirt - Antiwar
2-Zounds - War
3-Metro Youth - Red Rifles
4-Flowers In The Dustbin - November Song
5-Kronstadt Uprising - Blind People
6-Political Asylum - Disarm Or Die
7-Astronauts - Typical Day
8-Antrax - Introduction To War
9-A-Heads - Forgotten Hero
10-The System - Dogs Of War
11-Sanction - Unknown Soldier
12-Instigators - The Blood Is On Your Hands
13-Blood Robots - The Valley
14-Lost Cherees - Why Does It Have To Be A Dream
15-Riot Clone - Neu-Vestation
16-Youth In Asia - When The Wind Blows
17-Psycho Faction - Threat
18-Naked - What A Way To Die
19-Omega Tribe - Duty Calls
20-Anti System - Government Lies
21-Faction - Obligatory War Song
22-Rubella Ballet - Belfast
23-The Snipers - I Know

DOWNLOAD

САМО БОТЕВ