DOWNLOAD
Amebix, една от най-култовите ъндърграунд банди, появявали се някога, се събират през лятото на 1978. В началото бандата се нарича просто Band With No Name (бандата без име), групата от мръсни, окъсани, бедни пънкари записват демо с шест трашарски песни и успяват да продадат едва четири копия от него. След като сменят името на Amebix, те издават една от песните от това демо, наречена "University Challenged" за първото издание на легендарната серия компилации "Bullshit Detector" на Crass Records.
Животът е хаос от началото до края на Amebix, защото те наистина живеят по начина на живот, който представят в своите текстове и образи. Китаристът Стиг е написал на обложката на издаденият след разпадането на бандата албум от студийни и концертни записи "The Power Remains", че "никой от нас не се вписа в обществото през всичките години, когато бяхме заедно." Те живеят в скуоти (изоставени сгради) и други ненадеждни подслони, хранят се от кофите за боклук, опитват се да оцеляват по всякакъв възможен начин, учудващо е, че бандата съумява да си намери апаратура и да репетира почти редовно в продължение на цели 9 години. Въпреки всичките проблеми и бъркотии, бандата е забележително плодотворна, записват достатъчно материал (както и много буутлези и издания след разпадането на групата) за седем албума, две 7" издания, две песни в компилации, както и демо на Band With No Name.
През 1983 съставът леко се променя. Скоро след издаването на компилацията "Bullshit Detector" в бандата се появява Мартин, който запълва празното място на барабаните. Мартин е взет в групата, защото предлага на момчетата от Amebix да отидат да живеят с него в голяма къща в Дартмур. За съжаление собствениците на къщата (родителите на Мартин, които се завръщат от Лондон) не са предупредени, че Мартин е довел цяла пънк група в техния дом. След като се завръщат у дома, ужасените родители изритват Amebix на улицата и изпращат Мартин в изправително заведение.
Баронът и Стиг, ядрото на бандата, викат техния приятел Норман, за да добави синтезатор към музиката на бандата и се местят в Бристол през 1981. През 1983 намират стабилен барабанист, наречен Вирус (Virus), който преди това свири в Disorder. През 1983 те издават два 7” сингъла - "Who's the Enemy" и "Winter", както и първата дългосвиреща плоча на бандата, "No Sanctuary" за Spiderleg Records. Норман свири на синтезатора в двете 7" издания, но не и в албума. След кратко турне бандата се завръща в Англия и през 1984 се включва Джордж на синтезатора. Джордж попълва позицията на кийбордист на предстоящото им кратко турне, където още преди да се завърнат изритват Virus от бандата.
Състав от 1985:
Баронът (The Baron) – Бас и вокали
Стиг (Stig) - Китара
Паякът (Spider) - Барабани
Джордж (George) - Синтезатор
През 1985 зад барабаните застава Паякът (Spider). След спорове със Spiderleg, бандата получава оферта от Джело Биафра (Dead Kennedys) да запише за неговия лейбъл Alternative Tentacles. "Arise" излиза в Щатите за Alternative Tentacles през 1985. Alternative Tentacles не успява да се сработи с бандата, за това те се отказват от тях след издаването на "Arise!". През 1987 издават шедьовъра "Monolith", само месеци преди бандата да се разпадне. Amebix се разделят в края на 1987. Spider, Джордж и Стиг формират бандата Zygote. Spider свири и в банда, наречена Muckspreader, а Барона се усамотява на малък остров до Шотландия (Isle Of Sky), където кове мечове!
Състав от 1987:
Баронът (The Baron) – Бас и вокали
Стиг (Stig) - Китара
Паякът (Spider) - Барабани
А. Дроид (A. Droid) - Кийборди
По време и след разпадането на Amebix се появяват много буутлег и ретроспективни записи. Всички официални и неофициални издания издания на групата са непопулярни сред мейнстрийм културата, но Amebix си извоюват култов статус сред хардкор, кръст пънк и метъл ъндърграунд сцените. Смятани за основополовници на жанрове като кръст пънка и траш метъла, както и на по-модерни стилове като слъдж. Групи като Sepultura, Neurosis, Deviated Instinct правят кавъри, за да покажат своето уважение към господарите на мрачния метъл, пънк-рок скуотър лайфстайл и политическа ярост.
Amebix 2008
През 2008, след повече от 20 години, Amebix се събират отново, за да запиват стари песно в нов вариант и направят турне в подкрепа на своето DVD, озаглавено “Risen”. Стиг и Барона се събират да свирят заедно за пръв път след 22 години, но Spider е получил увреждане на слуха и не е в състояние да свири повече, за това зад барабаните застава Рой Майорга (Nausea, Sepultura, Stone Sour, Soulfly). И през 2009 те тръгват отново на турне, с Рой Майорга на барабаните.
Интервю с Барона, от филма „The Day The Country Died”
www.amebix.net
http://www.toxicwastebelfast.co.uk/Amebix.html
Историята разказана от Барона
Аз бях там от началото до края, заедно с моя брат Стиг, период на приключения, веселба, изпитания на живота, които продължиха близо 10 години, заведоха ни почти навсякъде в Европа, донесоха ни добри приятели и опасни врагове и няколко записа, чрез които да си спомняме.
Започнахме по времето, когато бях ученик в Девън. Добър приятел на име Анди Били Джъг свиреше на барабани, а Клив на бас, репетирахме в стари сгради в селото, не успяхме да се научим да си настройваме инструментите и се наричахме THE BAND WITH NO NAME. Стиг работеше в Джърси и се върна с китара, на която започна да се учи да свири. Свирили сме във всяка малка зала в района Тоусток, забавлявайки се сред хвърлени бирени кутии и псувни, беше 1978 и всеки можеше да свири в бандата!
Записахме демо касета от 6 песни, записана в моята спалня и продадохме 4 копия, всичките на приятели от училище. Аз имах временна работа като колумнист за местен вестник и пишех ревюта на всички банди от региона. След това дадохме нашата демо касета на CRASS, когато те свириха в Плимут, една от песните „University Challenged” след това се появи в първото издание на компилацията „Bullshit Detector” и ни изстреля в света на британската пийс-пънк сцена.
Тъмната страна на бандата не се появи докато не срещнахме Мартин, почти 2 метра висок и приличащ на Сид Вишъс, чийто родители имаха голямо имение в покрайнините на Дартмур. Те бяха заминали да живеят в Лондон и си нямаха никаква представа, че къщата им е окупирана от утайки на обществото с гребени. Ние купонясвахме и свирихме музика по цяла нощ и спахме през деня, имахме упадъчен начин на живот, който започна да се проявява в нашите текстове и стил музика. Мартин стана новият барабанист, аз бях на баса и пеех, а бандата се наричаше Amebix.
Мартин беше отведен в Лондон от своите родители, той страдаше от нервно разстройство и му беше поставена диагноза параноичен шизофреник, той и до днес е на силни лекарства. Виждали сме се на няколко пъти в предходни години, нежна душа в гигантско тяло, наказан заради своята чувствителност.
След Мартин взехме Норман да свири на синтезатор и се преместихме в Бристол, с надеждата да намерим нещо добро за нас, но много бързо попаднахме в пълна мизерия и бедност. В първият скуот, където отидохме да живеем продадохме всички врати, за да купим лепило. Живяхме близо и заедно с хората от Disorder по това време, и в продължение на 4 години се местихме от една руина в друга, без санитарни възли, слабо електричество, кражба на храна от магазините.
Загубихме приятели, заради хероин и алкохол, ние също попаднахме в капана на наркотиците, начин да се превъзмогне тежкия живот по улиците. Никога не продадохме китарите, взехме Virus от Disorder за барабанист, той стана солидна част от бандата за записите на първите ни два сингъла „Who's the Enemy” и „Winter”, както и албума „No Sanctuary”. Всички тези неща бяха издадени от Spiderleg Records, лейбъл движен от Flux of Pink Indians. Запознахме се с Джело Биафра по време на записите на „No Sanctuary” в Southern Studios в Лондон. Той хареса това, което правехме, подари ни копие на Generic Flipper и поиска да поддържаме контакти в бъдеще.
С нашият дебютен албум „Arise!”, Amebix стана първата британска банда, подписала за Alternative Tentacles. Спомням си, че имаше противоречия за издаването на плочата ни, главно заради нашия стил. По това време просто нямаше друга банда, която да свири тежка музика с пънк философия. Ние бяхме сравнявани с Black Sabbath, въпреки че музиката ни беше съвсем различна, по-скоро звучахме като Motorhead, но с тежки бас рифове. Концертите бяха невероятни, хората просто не знаеха какво се случва, бяхме напрегнати, адски тежки, и много силни!
Забавно е да гледаме назад и да видим колко много хора харесват тези мелодии и наследството, което все още носим, много от него с грубовата и упадъчна природа, но да бъдем огнище на толкова страсти е привилегия, която никой от нас няма да забрави. Ние живеехме тежко, репетирахме здраво, и живеехме живота.
Ние не издадохме друга плоча чак до 1987, когато излезе „Monolith”, последното издание на Amebix, а последното ни шоу беше в Сараево, точно преди да започне бруталната война, която раздели Югославия. Amebix направи още една демо касета след това, все още неиздавана. Решихме да се разделим, защото ни беше минало времето, изсвирихме всичко, което сме искали и можахме, и основно свършихме това, за което се появихме. Amebix стои за себе си, вехти и прмитивни в някои аспекти, но много важна глава от нашите животи.
Ⓐ No Gods No Masters
Няма коментари:
Публикуване на коментар